Пътуване из България, Балканите, Европа. Пътеписи, снимки и впечатления.
Изпратете ни пътепис
Скопие, Северна Македония
Реших да направя почти спонтанно една командировка до Скопие. Все пак, макар и малка държава, очаквах да намеря в Македония някои фирми в моята област. Тръгнах рано сутрин от София по посока Гюешево. Колата заредена освен с гориво, но и с голям талон, зелена карта, заповед за командировка.... В навигацията наскоро бях актуализирал картите за да няма изненади. Пътят в началото на Март в делничен ден сутрин беше празен и тих. В Кюстендил си купих най-хубавите банички на света, след тези в Самоков.. Всъщност, колкото повече се отдалечаваш от София, баничките стават по-вкусни и по-евтини. Факт. Скритите полицаи по пътя не ме спряха, защото просто нямаше за какво-ръфането на закуска при шофиране не е като говорене по телефон.
На границата полицая попита закъде нося кашон с книги. Излъгах го , че отивам на панаир в Скопие и това са технически брошури. Пу, пу -добре, че не носех някои от трудовете на Божидар Димитров. Всеки път когато минавам граница към съседна нам държава мятам митничарите, че отивам на панаир. Те се връзват, разбира се, а и им става малко мило, че някой невежа е тръгнал да се образова и да види напредъка в тяхното гасударство под формата на посещение на панаир.
Всъщност в Скопие наистина се провеждаше панаир -Скопски Саем.
Пътят след границата е почти като нашия-няма дупки, кара се достатъчно бързо, няма неприятни изненади.
Единствено неприятно е, че има платени относително къси участъци магистрала преди Скопие. Същото е и на влизането откъм Гостивар и Тетово.
На север, албанските села около столицата бяха осеяни с доволно количество минарета.
Самият град ми се стори добре уреден като сгради и булеварди. Трафикът върви, без клаксони и задръствания. Мисля си, че само в София съм стоял в опашки по кръстовищата. Както в други европейски градове, това не ми се е случвало и в препълнените Варна и Пловдив, да речем.
Обаче в София-кибичиш.
Сградите-няма супер модерни, но общия фон е добре. Леко позавехнали след соца, жилищните блокове са запазени и без кръпки от изолаци по някои етажи. Без графити и без решетки на първите етажи. Дори и в крайни квартали има достатъчно зеленина между сградите с повдигнати градинки и алеи, така че автомобили да не могот да се качат и да не стоят директно под прозорците на хората.
Някои събеседници ми казаха, че колите са по-скъпи отколкото при нас. Авто паркът е относително нов все пак.
Аз избрах хотел в централната част с безплатен паркинг. Всичко може да си обходи пеша след това.
Хората, с които се срещах бяха позитивно настроени към мен, а и към България изобщо. Повечето имаха роднини в БГ, което е логично разбира се. Трябва да отбележа и факта, че бяха добри професионалисти в областта, в която работя.
Понеже в нета е изписано предостатъчно за Скопие, накратко мога да кажа, че това е приятен град с вкусна храна, любезни хора и сходни на нашите цени. Градоустройството е типично за бивша Югославия, като Ниш и Белград.
Липсата на езикова бариера е голям плюс, а по-опаките думи могат само да будят усмивки.
Връщането пак през Кюстендил, но този път през Невестино до Дупница и оттам по магистралата за София-удължава се с 20-на км, но е много по-приятно.
И не забравяйте за кенче "Скопско".