Да стегнем куфара ... с няколко  клика 

Видях Белград за първи път от прозореца на автобуса за Виена на "Ер Кона". Беше 2002-ра. Войните в бивша Югославия бяха минали скоро, а и предстояха още лоши работи да стават. Белград ми се стори  доста мащабен заради двете реки, мостовете над тях и откритите широки пространства. Сега, тринадесет години по-късно опознах този град при няколко пътувания по работа, а и със семейството. Приятно място. 

По крайбрежните зони на Сава и Дунав, както и на остров Ада Циганлия в река Сава,  има добре устроени паркове с алеи, спортни игрища и дори паркинги. Впечатляващи са постоянните спортни мероприятия и прояви и доброто състояние на съоръженията. Хората използваха всяка свободна минута за да са на открито.

Нови Белград. Голям комплекс от бизнес и жилищни сгради-някои построени по времето на социализма, но общо взето добре поддържани. Тук е и аналога на софийския НДК-Сава Център. Строят се и нови сгради. Булевардите между тях са с по няколко ленти и трафика не се усеща. 

Стъргалото. Централната пешеходна зона прелива в градска градина, чието продължение е крепостта. И понеже мястото е високо, се открива страхотна панорама към сбора на двете реки, но и към целия град. 

Скадарлия. Или улица Скадарска е етно улица с атмосферата на Стария Пловдив. Кръчми, цигански оркестри, цветя и котки. 

Църквата Св. Сава. Подобна по мащаби на Александър Невски. Стои малко недовършена отвътре.