Спортните зали са многофункционални съоръжения, предлагащи възможности за практикуването на различни видове спортове, както и организирането на състезания и културни събития. Обособяването на различни по големина и предназначение помещения и необходимостта от поддържането на различни параметри на микроклимата изисква особено внимание при проектирането на системите за отопление, вентилация и климатизация.

 Възможни са различни решения, като един от водещите критерии естествено е поддържането на благоприятен микроклимат при постигане на висока енергийна ефективност.

          Отопление на спортната зала:

  Проектирането на отоплителните системи е в съответствие с изискванията на нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации. Изчислителните температури на въздуха за студен и преходен сезон и кратността на въздухообмена в помещенията се определя в съответствие със същите норми. Обикновенно температурата в спортните зали се поддържа в границите от 16 до 18˚С. Температурата, поддържана в прилежащите към тях съблекални и душове, обикновенно е в диапазона 20-25˚С. В тези помещения е необходимо разположението на нагревателните уреди и тръбната мрежа да изключва възможност за изгаряне.

При избора на система за отопление често се избира система, включваща конвективни отоплителни тела и топловъздушно отопление. По този начин отоплението се комбинира с вентилацията.

 Източникът на топлина може да е различен, в зависимост от възможностите на обекта – съответно котел или термопомпа. При избора се взимат желанието на Възложителя, както и специфичните дадености на конкретния обект. Тъй като големите спортни зали изискват и наличието на система за климатизация, генераторът на топлина може да се комбинира с термопомпен агрегат, за да се обезпечи и охлаждането през летния период.

 Вътрешните отоплителни тела се избират в зависимост от големината на спортната зала и от това дали има мокри съоръжения, както и отделяне на влага.  При по-голяма височина на залата радиаторите се комбинират с топловъздушно отопление.

 Преди самото проектиране е необходимо предварително да се уточнят видът на източника на топлина, видът на вътрешните отоплителни тела, режимът на експлоатация на спортната зала, броя на спортуващите, както и зрителите.

 Енергийната ефективност на ограждащите конструкции на спортните зали се определя в съответствие с Наредба №7. Важно условие е икономията на енергия.

 Ключов момент е изборът на генератор на топлина, неговият КПД и режимът на експлоатация на сградата. Тъй като често е необходимо да се осигури и възможност за производство на топла вода за битово горещо водоснабдяване (БГВ), при оразмеряване на мощността на уреда може да се предвиди соларна инсталация, която да се използва за индиректно затопляне на водата за БГВ.

            Вентилация на спортна зала:

 Проектира се в съответствие с нормите за проектиране на спортни зали и съоръжения. Предвижда се 45/50 - 60 м³/ч въздух на зрител, като количеството свеж въздух спрямо спортуващите  е съгласно ИНСТРУКЦИЯ № 34 ЗА ХИГИЕНАТА НА СПОРТНИТЕ ОБЕКТИ И ЕКИПИРОВКА

Изчислителната относителна влажност на въздуха е необходимо да бъде: за спортни зали – от 25 до 30% през зимата и 55 % през летния сезон.

 При изчисление на вентилацията използваемостта се приема при 100% заетост на местата на зрителите. Необходимо изискване е скоростта на движение на въздуха да не превишава нормативно посочените граници съответно – 0.5 м/сек. Дебитът въздух, който е необходимо да бъде осигурен, е 80 м3/ч. за спортуващ.

 При проектирането на вентилационни инсталации, за да се определи правилния въздухообмен, е необходимо да се вземе предвид видът на практикувания в залата спорт, дали ще има само спортуващи или и зрители, както и експлотационния режим, т.е сезонната използваемост. При организацията на въздухообменна обикновенно се следва правилото подаване на пресен въздух да е в чистите зони, а изсмукване- от замърсените. Например в залите за спортна гимнастика и борба, подаването на пресен въздух е в горната част на залата, съсредоточено над спортуващите, а изсмукването е по периферията, като може да се комбинира с долно и горно в зависимост от това има или няма зрители. При спортове, в които се използва талк и се наблюдава запрашеност на въздуха в помещението, за смукателните решетки, разположени в ниската част на залата, следва да се предвидят филтри. Необходимо е филтрите да бъдат почиствани ежеседмично или ежемесечно, в зависимост от честотата на използване на залата.

 Когато залата е с голяма височина, вентилационните решетки, монтирани в горна зона, се съобразяват със скоростта в работната зона, т. е. зоната на пребиваване на спортуващите или зрителите. Често се налага да се използват сервомотори към решетките, което улеснява подаването на въздуха с необходимата скорост.

 Енергийната ефективност при вентилационните инсталации е свързана преди всичко с използването на утилизация на отработения въздух. Обикновенно това е посредством рекуперативни топлообменници. Използването на рекуператор е препоръчително и поради факта, че загряването на въздуха изисква значително количество енергия.

 Важен момент е управлението на вентилационната система. Препоръчва се използването на автоматична система за следене на температурата на подавания в помещението въздух. При много големи зали вентилационните системи са с  частична рециркулация на въздуха.

Предпочитано решение е използването на централна климатизация, реализацията на която не нарушава архитектурния облик на сградата. Основното оборудване би могло да се разположи в английски двор, в технически помещения в самата сграда, в специално обособени помещения, както и на други подходящи за целта места.